РАЗВИЛНЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; развилнѐя се, -ѐеш се, мин. св. развилня̀х се, прич. мин. св. деят. развилня̀л се, -а се, -о се, мн. развилнѐли се, св., непрех. Започвам да вилнея. — Дядо Ангеле, водата дойде. .. Да е валяло нощес дъжд, не е. Дали пък горе в планината не се е развилняла някоя буря, дали Росица не е излязла вън от коритото си и е заляла полето? Кр. Григоров, ОНУ, 185-186. — Газ ли потече от чешмите, бре? — викаше отчаяно Петко хлебарят, като гледаше как от изливаната вода пожарът се развилняваше още повече. Т. Харманджиев, КЕД, 225. — Водата е замърсена. .. вярно ли е, че се забелязват признаци на „жълтата треска“? — Странно е, че още не се е развилняла! Д. Вълев, Ж, 115. Турците са се развилнели — безчестят, ограбват, убиват. Д. Спространов, ОП, 204.